Перфектната организация на Левски В последните три години е един
прекалено раздухан мит

Българският народ, ако няма с какво друго да се похвали, то поне
точни поговорки и сентенции е измислил бол! "Риеш и на своя гръб
хвърляш", "Каквото повикало, такова се обадило", "Който гроб, копае
другиму, сам пада в него" и все от тоя сорт е родил нашият незвес-
тен гений. Ей в това жалко и срамно положение изпадна "колосът" на
нашия футбол ЦСКА. След като три години непрекъснато надаваха
неистови писъци, след като ни бяха обвили с най-дебелата "червена"
параноя, след като Левски бе изкарай единствено зло за българския
футбол, накрая излезе, че ЦСКА извършва по-страшни дори от най-
страшните грехове на "сините".
Какъв е критерият за истинско първенство на най-големите критици
на "синия монополизъм": това, че дори най-силните губят срещи, при
това по пет-шест на сезон Е, да се взрем сега в класирането на
нашето първенство и да видим колко точки е загубил ЦСКА. Отговорът
е "нула" и по този показател ЦСКА се конкурира само със СК Тирана,
но в албанското първенство са минали само четири кръга. Не знам дали
Левски е правил такъв прецедент в последните три години и ако
паметта не ме лъже, в повечето случаи "сините" са инкасирали по една-
две загуби и няколко равенства. В ЦСКА обаче толкова плътно спазват
плана си, че въобще не се съобразяват с това позорно за тях
обстоятелство. ЦСКА до СК Тирана - колко показателно и колко
естествено за историческите реални на двете ни страни!
Мен обаче ме учудва фактът, че запалянковците на ЦСКА, привидно или
не, изглеждат много доволни от този, меко казано, съмнителен победен
марш. Че не виждат какво представлява всъщност отборът им, чийто
истински лик блесна детайлно в първия час на мача с Блекбърн,
когато "армейците" бяха просто жалки. Публиката на ЦСКА е в захлас
от някакъв си анонимник Брито, който е играл в първа дивизия на
Португалия само под ръководството на Стойчо Младенов. Кефят се на
Велизар Димитров, който има десетина мача на футболни терени с
истински чимове. Останалото време е прекарал по стърнищата в Дупница
и Перник. Не си дават сметка, че имат най-жалката защита в историята
на своя славен тим. Факт, който добре се илюстрира от твърдението на
новия им любимец Ибрахим Гай, който ритнал футболна топка за пръв
път на 20 години. И този човек играе на поста на легендите Димитър
Пенев и Джеки Димитров, Това ли е звездният отбор на ЦСКА, който е
призван да върне успехите в Борисовата градина? Да сравним сегашните
играчи с последния и най-блед шампионски тим на ЦСКА от 1997 г. Ами
там бяха Адалберт Зафиров и Фичо Филипов - две момчета, които
тревата щяха да изорат за "червената" идея. Милен Петков, Краси
Чомаков, Толята Нанков, Емо Кременлиев - все играчи, които са били
част от националния отбор на България. Притежава ли сега ЦСКА и една
десета от кадровия ресурс на последния си шампионски тим? Отговорът
се налага от само себе си и е отрицателен. Ето това е причината на
никой да не вярва на сегашната безметежна серия на "червените". Няма
ги играчите, няма ги фигурите, които правят от един тим шампионски.
За мен отстраняването на Шахтьор (Донепк) през миналия сезон от тима
на Паро Никодимов има несравнимо по-голяма стойност от сегашния
пълен актив от точки в първенството. И това показва до каква степен
е деградирало "червеното" съзнание! Всъщност, забравих нещо много
важно - феновете на ЦСКА живеят със сладката заблуда, че догодина,
когато отборът тръгне към сигурното влизане в Шампионската лига
(колко избуял е "червеният" комплекс?), играчите ще бъдат други -
това бил обещал благодетелят. Но не е ли това най-голямото и ярко
доказателство за начина, по който ЦСКА днес атакува титлата! ?
А сега ще се опитам да разсея и още един широко застъпен мит,
повтарян с гьобелсовски ентусиазъм? Малко така по инерция се говори
за перфектната "синя" организация, за гения на Наско Сираков, за
фамозните финансови възможности на "сините", за политическата
подкрепа - все фактори, които са осигурили безпроблемната "синя"
хегемония в последните три години. Без грам пристрастия смея да
твърдя, че успехите на отбора в голяма степен бяха постигнати
въпреки ръководството, а не благодарение на него.
Ще илюстрирам тезата си с няколко необорими доказателства. При
първата титла на Левски през 2000 г. в Бургас "сините" се срещнаха с
Нефтохимик и завършиха при самоубийственото 1:1. И това равенство бе
фиксирано 20 минути след края на мача ЦСКА - Пирин, приключил
сензационно 1:1. На практика и на теория Левски ставаше при победа
шампион в Бургас, но "перфектната организация" по незнайни и до днес
причини не сработи. След това се стигна до загуба в Перник и кървав
мач на 'Терена" срещу ЦСКА. А в този мач на "Георги Аспарухов" не се
разбра чия организация е по-силна, като си припомним изявите на
Предраг Пажин, оставил поне пет пъти Бербатов сам срещу Иванков.
Необходимо ли е да казвам, че ако в Левски са били "такива добри
организатори", каквито ги изкарват някои критици на "синия
монополизъм", подобен гаф просто нямаше как да бъде допуснат. Пример
втори: преди една година по това време Левски загуби 7 от възможните
9 точки в три последователни срещи и пропиля почти целия си натрупан
дотогава аванс. Все едно сега ЦСКА да направи две равенства с Рилски
спортист и Нафтекс и да загуби от Литекс в София!? Нали ви звучи
като научна фантастика? Излишно е да обяснявам, че всичко това стана
възможно само защото един прекалено силен човек от спортно-
техническия щаб реши да доказва значението си за клуба. Въпросът
за "перфектната организация", която допуска подобно своеволие, обаче
остава без отговор. Трети пример: в така наречената втора фаза на
миналото първенство Левски се докара до решителен мач за титлата
срещу Литекс в Ловеч, след като през цялото първенство водеше
убедително в точките. Каква е тази перфектна организация, която ще
позволи подобен прецедент -всичко да зависи само от един мач? И
четвърти, последен пример: две от петте точки аванс на ЦСКА сега се
дължат на едно твърде странно равенство на Левски с Черно море.
Странно, защото Черно море бе предпочетен за член на Висшата лига
само и единствено благодарение на "синьото" благоволение. Просто
от 'Терена" заповядаха на Спартак (Плевен) да се хвърли на Беласица,
независимо че само след няколко месеца Наско Сираков се возеше на
сватбената каляска до Коце Хаджииванов. Черно море бе предпочетен
пред Беласица и Спартак (Плевен), два отбора, които взеха четири
точки на ЦСКА през миналия сезон. В Черно море играят поне пет
преотстъпени от Левски футболисти, треньор на отбора е потомственият
левскар Вили Вуцов. И все пак ЦСКА си взе трите точки, а Левски
загуби две. Мога да дам поне още десетина примера, в
които "перфектната организация" на "сините" се е пропуквала.
Прекрасно знам, че мога бъда контрирай с доста примери на лесни
мачове на "сините", но пак повтарям - в ключовите моменти, в най-
важните срещи отборът спечели с класа и манталитет успехите си.
Лесна илюстрация на това твърдение е статистиката срещу директните
конкуренти Литекс и ЦСКА. Всичко това ме кара да твърдя, че
ръководството на сегашните шампиони е допуснало прекалено много
грешки, за да го кичат с квалификацията перфектно. И мисля, че
добрите европейски изяви на Левски категорично доказват, че
основните "виновници" за последните три успешни години са
футболистите. Всеки що-годе запознат с дебрите на българската
футболна реалност е наясно, че един отбор, на който му е постлано
победното килимче в България, бързо бива разкрит в Европа. Както
впрочем стана с ЦСКА срещу Блекбърн на "Народна армия"!?

ЖАКЛИН МИХАЙЛОВ